В обширния кабинет на кмета на община…а бе кой го интересува коя е тя, витаеше размисъл. Толкова, че както прозаиците се изразяват, с нож да го режеш. Само че кметът Рачко Мачков не беше прозаик, а прагматик и от няколко дни клюмаше над обхваналата го въпрос „Защо работата в поверената му община е така жестоко критикувана от обикновеното население?” Седи си той, свива пръст подир пръст и отброява налегналите го задачи, които тези дни трябваше да отметне. Като първа задача, Рачко трябваше да направи пълен обход на общинската сграда и да види къде колко народ има, какво прави, не прави или просто съществува. „Ми няма друг начин”, рече си той и отлепи задника си от стола, защото нямаше как да инспектира всичко от седнало положение. Още повече, че милата му секретарка, дъщеря на негов съученик седеше кротко в поверения й кабинет и залягаше над маникюра си.
- Мименце – подвикна й той, защото все още мислеше. – След малко излизам, ако някой нещо пририта за мен, по работа съм, както винаги.
С ...