Жабокът (Гедеон)
369 2157
30 июл. 2022 г., 17:40  

Раждането 

  Проза
506 3 10
1 мин за четене

    Крещеше, виеше, накрая започна да скимти. Не беше болка, беше разкъсване. Костите на таза ѝ пращяха. Нямаше сила вече и да вика. Усещаше главата му между краката си... Роди се... Чу, как тихичко изплака.

Беше сама, напълно сама, нямаше кой да ѝ помогне. Бавно се изправи на лакти.

- Болеше, нали?

Обърна се. Седеше до нея. Тих, облечен в бяла роба, а в очите му сякаш беше цялата Вселена.

- Болеше... Помогни ми... Няма никой до мен.

- Аз съм до теб и винаги съм бил до теб.

- Не вярвах...

Той се изправи. Откъсна парченце от робата си. Завърза пъпната връв и я отряза. После взе малкото ритащо създание и го подаде в ръцете ѝ.

- Усещаш ли, сякаш болката вече изчезна.

Тя го погледна, а от очите ѝ се стичаха сълзи.

- Да, изчезна.

- Ти вече роди живот, а това е силата да повярваш. Трудно се ражда Вярата. С болка и с чувството, че си прероден. Вече си друга, усети Неговата сила да създава. Сега пред теб е времето да се грижиш за това дете.

Наведе се и докосна с пръст сълзите ѝ. После начерта кръст върху челото на мъничето.

- Бъди силна, аз винаги ще съм до теб. Само ме повикай.

Обърна се и сякаш се стопи в мрачната стая.

Животът продължи. Живот в Живот, създал Живот и така во веки веков...

© Гедеон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Девойки, безкрайно съм признателен, че коментирахте.
  • Много хубаво!
  • Много силен разказ.
  • Ето това е!
    Авторът има какво да каже, знае как да го каже! Когато наистина нещо ни вълнува, не изпадаме в бля-бля на килограм.
  • Благодаря ви за коментарите!
  • Процесът на създаване причинява болка. Но ако има някой наблизо…много ми хареса.
  • Одеве нямах възможност да напиша коментар. Пък и се зачудих - какво да кажа, то тука философията ми мълчи, щото ти с малко думи всичко си казал. Еййй! 😊 Освен едно - да!!! Туй то.
  • Трудно се ражда Живот, трудно се ражда и Вярата, но родят ли се веднъж, живеят вечно. Много ми хареса, Вал!
  • Много е хубаво това, Жабок.
  • "Аз съм до теб и винаги съм бил до теб."
    Поздрав, Вал!
Предложения
: ??:??