Имаше времена, в които и аз бях щастлив, преди болестта да ме хване в безмилостната си хватка. Бях млад, бях отличен спортист, да не кажа най-добрият. Често хората казваха, че няма такъв като мен в цялата околия. Бях малко по-различен от другите. Докато моите приятели обичаха купоните и забавленията, аз тренирах, но не само тялото си, но и ума си – повече от всичко обичах книгите. Обичах да се потапям в техния книжен свят, да съпреживявам с героите и така с часове. Повече или по-малко и аз бях един малък герой, защото не се оставих светът да ме промени, борех се да остана верен на себе си и това ми даваше сили винаги да продължавам напред и да не се предавам. Помня как някои мои приятели се гордееха с новите си гаджета, а аз, наивникът и глупакът, вярвах в едната чиста любов и бях готов да чакам, ако трябва и цял живот. Разбира се, че бях самотен, но в самотата си се научих да бъда и силен. Така бе преди болестта да дойде. Бях на осемнадесет, когато за първи път разбрах, че съм болен о ...