ГОДИНА 1878
Над града беше виснала черната сянка на холерата. Тя бичуваше всичко, що срещнеше по пътя си. Тогава Колю беше на три години. Радост за Кина и Геро. И ето ти, и тях не пощади тази вихрушка. Две пеперуди, които временно бяха кацнали върху дървото на любовта, отлитнаха завинаги там - нейде, в безкрайното пространство. А как пееше Кина! Белким Господ отреди и внучката и Вера да я наследи по живо, по здраво. Геро и него си го биваше, лека му пръст. Като тръгнеше с оная ми ти кипра риза, с кармазъ пояс на кръста, момите премираха. А камата, дето носеше от дядо му Илия, все втъкваше в пояса. Преди да се помине, старецът го извика при себе си.
- Земи, чедо, тая кама и я пази! Па ме поменувай с добро!
Така си замина той, като остави само тая кама. Но Геро помнеше доброто му сърце. Сега камата висеше на стената в одаята на Керана и Колю.
Навремето зърнеше ли Кина Геро на мегдана, скачаше като подплашена гълъбица, която дълго време беше затворена в клетката и бързаше да се скрие в че ...