Всички ме питат защо съм гневна? Защо да не съм? Гневна съм, защото толкова малко зависи от мен. Защото съм толкова безпомощна, толкова безсилна. Не държа дори и един коз. На никой не му пука какво мисля. Знам, знам какво ще кажеш, чак сега ли го осъзна. Не, не чак сега. Просто сега изразявам гнева си. Защо ли? Защото не искам да съм безчувствено същество. Не мога да съм такава. Меланхолия. Никой не иска да промени статуквото. Оправдават се с това и с онова. Не мога така. Иска ми се да замеря с камък някоя фасада и тя да се разбие като парченца стъкло, като декор на някакъв откачен филм и зад тези парченца да се появи нещо по-истинско, нещо което да мога да разбера. Странно е. Живея. Какъв живот? Стоя отстрани в малка стаичка, а на голям екран се прожектира всичко, целия ми живот и спомени. Все едно съм наблюдател. Не знам. Имам чувството, че живея безсмислен живот. Пропилявам мигове, дни, години. Все същите лица. Лицемерие. Не мога да да понасям това лицемерие. Да, лицемернича. Но про ...