Иван Русев все пак се върна. И си харесваше селото, и не разбра какво пазарно задължение му приготвяха в кръчмата.

Само че хлябът е храна, човек може дни да изкара без него, но без пиене… Особено Киро Лайнения и компанията…

А много пиене в природата не съществува. Има малко пиене, недопиване и… И рухване с глава върху тенекиената маса.

Което обяснява защо един ден Киро пак се разпали:

- Аман от тоя Иван! Не ни слуша! Ето създадохме му пазарна обстановка – има конкуренция, има стимули…

Киро говореше за хляба, докарван през ден от камионетката на Джонито от града. Иначе Джони си беше роден тук и си имаше нормално име, ама кой ти го помни, когато от детската градина му викаха като на оня каубой, дето баба Пена наричаше кофтибой по неграмотност, и с когото малките в селото изкарваха детството си в бившия салон на бившето кино в бившето читалище.

Джонито дойде един ден в забравеното си вече някога родно село, извика на масата Киро и антитрезвеническата му компания, щедро поръча като начало по едно уиски от онова оригиналното, дето Мюмюн циганина сам правеше. После им даде по някой лев за черен ден – хонорар, изпит същата тъмна нощ, а Киро се зае с агитацията и пропагандата на интересите на Джони.

С две думи – убеждаваше всеки срещнат – а много хора можеш да срещнеш, когато се движиш на зиг-заг из селото, че трябва да ограничат цената на хляба от Иван и да поръчват хляб от Джонито. Беше убедителен – особено, когато насрещната страна бързаше да се съгласи и махне от алкохолните тайфуни, изхвърчащи наред със слюнката от устата му. Уверяваше ги – хляб ще идва редовно от града, е, малко по-скъп ще е, ама транспортът, знаеш…

Така действаха и останалите, макар да нямаха тая мощ на дробовете да упойват нещастната отсрещна страна…

Накрая кметът се съгласи и свика общоселско събрание. На което решиха – все пак Иван Русев да свали цената на хляба, а Джони да получи рафт в селския универмаг. При това централен рафт, измествайки галошите и киселото зеле. А, за да е всичко според законите на пазара и спроти дългата му ръка – цената на новия хляб да е свободно. Според нуждите на Джонито…

Е, тоя път Иван наистина замина. Намерил голямо село, купил къща на площада, направил долния етаж магазин и заживял спокойно…

Само дето Джони също харесал пазарната ниша.  И вече наел стария дом на някакъв негов авер там, та настанил временно заселилите се Киро Лайняния и компания…

Пазар, свобода и…

Какво викаш? Рекет и шантаж?

Ама ти не разбираш – това е друго!

Неправилни коментари - https://genekinfoblog.wordpress.com/