Кочев и Марков се бяха запътили към стаята на дежурните полицаи, защото тъкмо им бяха съобщили, че търсеният от тях доставчик на пици е заловен при опит да напусне града, когато до ушите им достигна бодрият глас на Трънков:
- Хей, момчета, тук съм. Нося понички. Знам, че всички ченгета ги обожават. Има със захар и с шоколад. Вие какви харесвате?
- Кочев, малко си закъснял със закуската, вече е почти обяд.
- Е аз за обяд ги нося, нали вие постоянно ги ядете!
- Много филми гледаш и слушаш градски легенди. Лично аз предпочитам дебел хамбургер с пилешка пържола. А ти Кочев?
- Може да хапна два-три дюнера, ама с много сос.
- Е сега за обяд ли да ходя?
- Е нали си дошъл да помагаш?
- Добре от мен да мине- изфъфля патоанатома и тръгна в обратна посока.
- Кочев- гласа на Марков го спря- къде занасяш поничките? Дай ги насам, човече! А после да знаеш, че в нашата стая са всички доклади и разпити. Ние отиваме да си поговорим с доставчика на пица. Донеси ни там обяда. Става ли?
- Става, момчета!- ...