26 дек. 2014 г., 17:00

Разделно 

  Проза
472 0 1

от месеци съм тиха

няма какво да кажа

празна съм отвътре

всяка сутрин ставам

излизам

минавам по същия път

винаги

леко ми горчи

ала спрях да плача

ти си в друга вселена

далечна

дори не гледаме едно луна

запазих си млечния път

пейката в парка

ти си тръгна

с любовта и сърцето ми

отново спечели

не говорим вече за това

не говорим за нищо

късно е

мразя те. мразя се

ако можех да спра

времето

щеше да е с теб

© Мия Марс Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесва ми много! Пожелавам ти никога да не се чувстваш празна отвътре!
Предложения
: ??:??