Вратата зад Марга хлопна и ключалката изщрака. Под вратата се плъзнаха два ключа. Тя взе единият и отключи големият съндък – еднистваният предмет в малката гола стая. Вътре беше цялото й имущество – оръжията, броните, щитовете. Все още не й се доверяваха напълно, даваха й оръжията само когато се налагаше, но и това бе повече отколкото очакваше. Бавно започна да се въоръжава и тежестта на всеки предмет, сложен на мястото си по нея, й вдъхваше увереност. Накрая, когато и последният нож бе укрит, и последните кожени каишки – пристегнати, тя взе вторият ключ и отвори втората врата, водеща навътре към подземията. „Разходката” започна.

Пред нея се простираше дълъг коридор, осветен с нарядко поставени факли. Нямаше разбити врати, което я успокои.

Отвори една от вратите с ключ, висящ до нея и внимателно влезе. Единствената светлина идваше от коридора зад нея. Сабята й беше извадена, но вниманието й блуждаеше. Винаги почваше от най-новите вампири, стояли тук само един ден, а те бяха най-малко опасни. Прекоси стаята по дължина, извади свещ, постави я на свещник на мястото на угарката от предишният ден и я запали. Излезе, заключи и закачи ключа където го бе намерила.

С това свърши нейното задължение - доказваше, че е била в стаята и вампирът е имал възможност да я усети и нападне. Негово задължение беше да не го направи, но понякога гладът надделяваше над дълг, клетви и разум.

Не бе каквото очакваше. Вампирите отначало не вярваха колко бързо се е възстановила, но все пак й дадоха шанс. И през ум не й бе минавало, че ще й върнат оръжията и ще има възможност пак да убива вампири. Не й бе позволено да ги напада, само да се отбранява, макар рядко да минаваше ден без да й се наложи.

Изпитваните от един ден понякога се шегуваха с нея: канеха я да мине отново, да им донесе някоя книга или да поприказват, сякаш това бе само игра. Марга не им обръщаше внимание.

Вампирите, прекарали два или три дена тук, не говореха. Бяха се свили в някой ъгъл и не помръдваха, но Марга усещаше погледите им, впити в нея.

Най-опасни бяха затворените от четири дена. Гладът вече беше ги завладял, но нямаха усещането, че е необходимо само още малко усилие и всичко ще приключи. В много от тяхните килии се чуваше ръмжене от тъмнината. Марга ходеше бавно и предпазливо, долепила гръб до противоположната стена. Така работата вървеше много по-бавно и вероятно ги дразнеше повече, но безпопасността й зависеше от това.

И един от вампирите не издържа. Ръмженето му я посрещна още на вратата и я придружи по целият път до свещника. Когато трябваше да насочи вниманието си от вампира към свещта, за да я запали, ръмженето спря. Това, както и почти безшумното изскърцване на крака по пода, беше единственото предупреждение, което получи за няколкометровият му скок.

Тя моментално събра щитовете пред себе си, но не успя да ги вклини един в друг, нито да заеме стабилна позиция преди той да се стовари с цялата си тежест. Марга  бе охвърлена назад, а сабята й падна встрани. Поне той не успя да се вкопчи в нея, което беше целта му. Това не успя да я успокои много, защото сблъсъкът със стената изкара въздуха от дробовете й. Докато съзнанието й се бореше да си поеме дъх, инстинктите се намесиха. Марга се претъркули встрани и се изправи с едно движение. Трябваше да се движи постоянно, вампирите можеха да се движат много по-бързо от хората, но не и да мислят по-бързо. Не можеше да му позволи да преценя атаките си.

Той прелетя покрай нея и получи страничен удар с ръба на щита. Марга хвърли нож след него, но той само издрънча по камъните. Тя успя да стигне до сабята си и я взе. Вече бе видяла атаките му - диагонални удари надолу, първо с дясната, после с лявата ръка. Малко вероятно да промени тактиката си. Гладните не мислеха много.

Тя изчака следващата му атака, отскочи назад, за да избегне първият удар и се гмурна вляво и надолу под вторият удар, протегнала сабята си леко вдясно. Щитовете й беха разперени, за да поемат удара ако подранеше или закъснееше, но дори така, допустмата грешка беше нищожна.

Както можеше да се очаква избърза малко и първият удар се плъзна по дясния й щит преди вампирът сам да се наниже на острието. Марга пусна дръжката, отново се лишаваше от любимото си оръжие, но ако се опиташе да го задържи щеше да си счупи китките. Страничният тласък я завъртя вихрено и това добави сила в хвърлянето на два ножа след вампира. Не чу звън по камъните, значи бяха уцелили. Извади още два ножа и скочи извън стаята. На светло вече вампирът нямаше предимството на нощното си зрение.

От стаята се чуха звуци от пълзене, но скоро стихнаха и се разнесе воня на разлагащ се труп. Вампирът бе прекалено млад, за да се разсипе на прах със смъртта си, но все пак тялото се разпадаше много бързо. Марга влезе спокойно и запали свещтта. Събра ножовете си и избърса гнусливо изцапаните. Съзнаваше, че именно те са й помогнали, а не чистите, но това не попречи да ги търка дълго в дрехата на мъртвия преди зловонието да я прогони.

Останалите вампири бяха чули виковете и трясъците, осъзнаха какво се е случило и се държаха мирно. На излизане от едната стая тя имаше чувството, че ще я нападнат, направи странично кълбо и сабята й разсече мястото, където бе тя доскоро. Но вампирът не беше там, изобщо не бе помръднал. Нервите и бяха изопнати до крайност. Обляна в пот, Марга продължи обиколката.

- Не се е опитвала да избяга и се е подчинявала във всичко. Освен това хората са много доволни, че не се налага да отиват на „разходката”. Кланът спечели много от присъствието й. – Авелин огледа старейшините. Не бяха доволни, но нищо не можеха да направят. Единствено Гомер се обади. Понеже вече бе заявил позицията си, не можеше да се отметне.

- Не ме интересува какво мислят охлювите за нас. Интересува ме какво ще й попречи да убива вампири и после да каже, че са я нападнали.

- Откакто тя се намеси, много по-малко вампири са се провалили.

- Но провалилите се умират.

- Това е твърде добър стимул, нали?

- Интересуваш се повече от живота на хората, отколкото от нашия.

- Всички отиват доброволно на изпитанието, знаейки какво може да им се случи. Те сами поемат отговорност. Във вътрешният кръг на клана имат място само най-добрите. Останалите или ще признаят слабостта си, или ще умрат.

Гомер си замълча този път.

- Много добре – продължи Авелин. – Следващата седмица ще проведем нападение над клана на „Кървавият нокът”.

- Но те имат трима повелители... – възрази Нартис.

- Марга ще се погрижи за тях. Ще нападне надвечер. Бойците ни ще бъдат скрити наблизо и ще се намесят веднага щом се събудят.

- И защо смяташ, че тя ще ти се подчини?

- Това е моя грижа.

Слугата доведе Марга до покоите на Авелин и напусна.

- Добър вечер, господарке! – поздрави Марга, макар тонът й да не беше почтителен. Мразеше формалностите.

- Би ли желала да убиеш няколко вамписки старейшини? – започна без увъртане Авелин.

- Дала съм клетва. Няма да ви нападна, нито някой от подчинените ви. Трябва да е станало ясно досега.

- Нямах предвид това. След около седмица ще нападнем съседен клан. И твоята помощ ще ни бъде необходима. От днес няма да се приемат нови вампири, желаещи да издържат „разходката”. Поне докато атаката не приключи, изпитанието няма да се състои. Досещаш се защо разчитаме на хора през деня, нали?

- Защото клана ви е млад и няма повелители, които да ви пазят през деня. Макар след около век вие и няколко от останалите ще се превърнете в такива.

- Но дори тогава през деня ще сме много по-слаби. Това няма значение. Враговете ни имат няколко повелителя, но само два са могъщи. Искам да се погрижиш за тях. Ще бъдеш придружена до мястото и там ще ти бъдат дадени оръжията. Съгласна ли си?

Марга кимна.

- Когато бъдеш въоръжена и свободна, може да почувстваш... изкушение... да престъпиш клетвата си. Трябва да се замислиш дали останалите ловци на вампири биха те приели обартно толкова лесно. Какво би могла да им обясниш за мисията си? Освен това да ни имаш за враг е твърде неприятно. Изпълни задачата си. Дори да не се върнеш тук, ще имаш полза да си в добри отношения с нас. Можем да ти съобщаваме къде ще намериш други повелители. Помисли за това.

Марга стисна устни.

- Не сте ме разбрала, господарке. Аз не мразя вампирите, заради това, което са. Преследвам ги заради това, което правят. Убивам ги, защото поробват хора, защото ги ограбват и избиват. Вашият клан не действа така. Докато бях тук говорих с много от слугите ви. Те служат с желание. Така ще правя и аз.