РАЗДЯЛАТА

Росица стоеше на ръба на пропастта, но нечий глас я спря. „Животът е красив, а ти искаш да скъсаш нишката с него.” В далечината изсвистяха гуми на лека кола и тя се върна в действителността. Всичко беше само един сън Откакто Даниел замина за Щатите, не можеше да си намери покой. Някой вънка викаше нейното име. Не можеше да повярва. Това беше неговият глас. Погледна през прозореца и остана изненадана. Там, долу, стоеше Дааниел. „Той дойде при нея. Дали е истина всичко това?” -  мислеше си тя. След като замина за Щатите, не се обади повече. Всичко беше, за да спечели повече пари. Неговият приятел Ячо скоро се върна от там. Двамата бяха тръгнали заедно. Той ù се обади, за да изпрати много поздрави от Даниел. Разговаряха дълго за Америка

- Не е това, което си го представяш, мила. Америка е огромна страна, където има много бедни и много богати. Има цели квартали на бедните и огромни къщи на богатите. Там играе капиталът. Нямаш ли капитал, ти си за никъде. А особено такъв като мен, който напусна страната си и тръгна да гони Михаля. Но среден пръст. Обикалях по огромните булеварди. Те нямат край, братче. Работа не можах да си намеря. Просто, домъчня ми за България и реших да се върна. Ние, българите, като че ли копираме от американците! От техните екшъни, изпълнени с престъпление и много кръв. Какво ли не гледаме по телевизията и се учим! Но не за добро, а обратното. Виж, всеки ден става ново убийство Подземната мафия не стои на едно място, а действа. Затриха семействата ни. Изчезна любовта. Няма кой да седне и да прочете една хубава книга. Замряха хората и ръчениците. Навсякъде се чува само диско. Музиката на живо потъна нейде в земята. А песните, все едни и същи. Няма ги песните от „Златният Орфей”. Все истински и затрогващи, изпълнени с много чувство и романтика Ето, това трябва да върнем. Песните и любовта, която изчезна. И да се хванем за ръчичка, и да работим, а не да мързелуваме и да търсим начини лесно да забогатеем. Както казва народът: „Бързата работа, срам за майстора. Да живей, живей труда, на мама и на татко на гърба.”

   Още дълго разговаряха с Ячо и той си тръгна. А сега и Даниел се завърна. Стоеше на пътя и я чакаше да отиде при него. Не беше я забравил. Знаеше си тя.
Росица излезе навън. Даниел я чакаше пред колата Разпери ръце и се хвърли в прегръдките му.
- Качвай се, мило! Ще отидем да се почерпим, па другото да чака. То се е видяло, че от майка България по-красива страна няма, а ние сме хукнали... Трябва да се хващам на работа тук. Защото камъкът си тежи на мястото.
9.11-2009 г. понеделник