РАЗГОВОР С ЕДИН РИМСКИ ПАТРИЦИЙ
Бях в командировка в Либия. Придружаваше ме един от заместниците ми – Станко Христов. След като си свършихме работата в Киренайка, при което значителна част от дебелата тетрадка на Станко бе изписана, заминахме с кола за Триполи - на 1000 км. от Бенгази.
Когато пристигнахме в Сирт, видяхме паметника на “Умиращия бегач”. Този паметник не е издигнат на база на нечие хрумване, а почива на исторически факт. Навремето възникнал остър спор между Киренайка и Триполитания за границата между двете провинции. Накрая, за да се реши спорният въпрос, двете страни се разбрали в едно и също време да се пуснат двама бегачи – един от Бенгази и друг от Триполи и там, където се срещнат, да бъде границата. Бегачът от Бенгази бил по-бърз и пробягал по-голямо разстояние, но когато се срещнали с този от Триполи, бил толкова изтощен, че паднал и издъхнал. Така е понякога – някои хора стават известни едва след смъртта си. И защо им е? Мъдрият Станко веднага изкоментира:
“Предпоч ...