-Аз съм Петьо.Не се бой.Кака ти Мария съм.Подай ми ръка,братче и да вървим.
Беше безплътна сянка.Моята кака, моята какичка...Тя ми беше повече майка,отколкото сестра. Мама била на 45 години когато ме родила. Чувствувала се психически нестабилна и много малко се грижела за децата си.Како,ти си с 15години по-голяма от мене.Ти ме къпеше,приспиваше,хранеше и с количката ме разхождаше по улиците на малкия ни град.Може би и поради това, дълго не можа да си намери мъж. Като поотфелнах, тичах като пърле след тебе. Където ти, там и аз, затова моминството ти не беше като на другите.Водеше ме на вечеринки,на соарета,на репетиции в църковния хор, на екскурзии. Но с мен приличаше повече на самотна майка, а не на госпожица.
Бяхме на гости на твоя приятелка в Шумен, която се беше омъжила там. Запознахте се с бати в една сладкарница.Той работеше в работилница за ремонт на двигатели. Беше много хубав. Висок, строен, с красиви кафяви очи,черна коса и бяло лице. Писахте си три години писма и накрая се вз ...