Въпреки че беше дребен, Уа Шо Ро не се страхуваше да се разхожда по тъмно в гората. Тази нощ времето бе приятно топло (в сравнение с доскорошните студове), макар и облачно и грингърът с удоволствие бродеше из тъмните горски пътеки.
След час-два се поизмори и седна под едно дърво, за да отпочине и с удоволствие се заслуша в несмущаваните от нищо и никого горски шумове.
Десетина минути по-късно нещо раздразни носа му, а миг-два след това дразнението прерасна в:
- АПЧИХ! - звучно кихна той, а горските обитатели притихнаха, стреснати от кихавицата.
- Наздраве! - точно пред него в мастилено черната тъмнина под листата на дървото просветнаха две жълти очи.
- Наздраве! - един клон на същото това дърво се раздвижи и каза това пожелание.
- Аааааа - избяга с вик Уа Шо Ро на някъде.
- Хм, какво ли му стана?! - учуди се Сянка горе от дървото.
- Нямам си и идея - отговори му Черната пантера Ра отдолу.