РАЗХОДКИ
Няма смисъл да будим децата. Те спят отскоро, защото се прибраха сутринта: купоняснат яко, толкова яко, че заради тях може да въведат купонна система. Събота е, време за спане, за щастие, за мързел или за поезия. Ден, в който някого убиват, умира нещо, за да се роди друго. Но това едва ли е характерно само за събота. По-вероятно е да се отнася за Вселената, поне за тази, която все още не познаваме.
Ден като другите, Вселената може да си отдъхне малко – за умиране бе рано, за раждане късно. Но не беше съвсем така: изроди се, възникна непорочно предложение да излезем на разходка, за да не събудим децата с шума на дишането си.
Това не се случва често след Големия взрив на сватбата ни. Жена ми твърдеше допреди няколко години, че разхождането е занимание на старците. Напоследък се променя в посока, която някои наричат положителна – всъщност това е сладкият полъх на узрялата плът, мигът, в който една буйна и рязка, безразсъдна жена добива онзи мек загар на съвършенството, наречен зр ...