Селото не беше малко. Близостта на големия град спомагаше за бързото му едреене. Купчини богаташки къщи редовно изникваха, придърпвайки границите му по съседните хълмове. Нови улици до тях, допълнителни пресечки и алеи.
Мария бе започнала да снима улиците преди месец. Случи се така, че на връщане от прогимназията, мина по малка непозната уличка. Стана и странно и приятно. И чудно. По още колко ли улици в селото не бе минавала?! След три дни навършваше четиринайсет, много пъти се бе разхождала с приятелки, играла и тичала насам-натам. А това все пак беше село. Досега не се бе замисляла, че навикът води краката и през едни и същи места.
За рождения си ден получи цифров фотоапарат. Още същата вечер и хрумна на другия ден след училище да обходи цялото село. Да снима всички улици, по които не бе минавала.
Работата не беше толкова бърза. Мария установи, че извън обичайните и маршрути, рядко е свивала в случайни пресечки. Отне и три пълни следобеда да заснеме всички "девствени" улици.
С всяка ...