- Какво стана със Зоран? – пита жената.
- Прибрал се е вкъщи. Напуснал общежитието.
Жената ме изгледа учудено.
- Майка му е виновна! Щом разбрала, че Зоран се изнесъл от тях, казала, че щяла да продаде апартамента. Зоран много се разстрои. Как така да продаде апартамента?! А той къде ще живее? Ами брат му?... Освен това, в общежитието се паднал с някакъв студент-химик от Дупница, който по цели нощи пие. Не буйства, не прави зулуми, но пък кара Зоран по цели нощи да му прави компания. Зоран не пие, ама трябвало да стои с него и да му прави компания.
- От наркоман, та на пияница!
******
Миналата седмица, отивам до Богословския, и кого, мислите, срещам?! Зоран! Мотае се в библиотеката. Гледа ме изпод дългите си редки коси с неговия характерен "виновен" поглед. Зоран е леко кривоглед.
- Какво става, бе, Зоране? Защо не влизаш във фейсбук?
- Избягах от вкъщи.
- И къде спа?
- Ами първо на една пейка в парка, ама ми стана много студено и влязох във входа.
В края на лятото сме. Есента се усеща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.