Разказ за малката принцеса
Преди много, много години съществувало едно господарство – Царство на насилника. Дворецът бил изграден от камъни и тъй като прозорци нямало, светлина не стигала до него. Стените били боядисани в тъмни краски, в пълен синхрон с тягостното, потискащото и мрачно настроение на обитателите. Замъка се живеели царят, неговата жена и малкото им момиченце. Господарят носил името Насилник, бил жесток и коравосърдечен, хитър и манипулативен, без чувство за вина, който страдал от алкохолна зависимост. Царицата, се казвала – Жертва. Тя била нерешителна, плаха с ниско самочувствие и с огромно чувство за вина. Насилник и Жертва си имали едно чудно хубаво момиченце, което кръстили Наблюдателна. Детенцето било за чудо и приказ с дълги руси косички и пъстри като дъгата очички. С чисто и добро сърце. Но съдбата отсъдила на детето не лека съдба.
Един ден както си играело в замъка дочуло викове. Затичало се и какво да види баща и удрял и блъскал майка и. Наблюдателна била доста малка, за да разбере какво се случва, усещала само, че е нещо лошо. И от очичките и закапали сълзи, сълзи, който никога не престанали да извират от бездънния кладенец на детската и наранена душа. Насилник така се ядосвал, крещял, чупил, а Жертва кротко, спотаена и уплашена и дума не изричала. Понасяла удар след удар и колкото повече насилие поемала толкова повече и растяло чувството за вина. В насилствено ежедневие минали години, тя майката нерешителна, а детето свидетел на непрестанните алкохолни агресии от страна на баща и.
Срещу това царство имало и друго, чието име било-Царство на отхвърлянето. Дворецът бил величествен с огромни прозорци, а слънчевите игриви лъчи достигнали до всяко кътче, всичко в него било наситено в свежи, пъстри цветове, но целия замък бил заобиколен от големи и дебели стени..
Потърсило момиченцето приятели от съседното царство, с който да играе, но било отстранено и неразбрано, защото родителите на децата им забранили дори да говорят с нея, защото била от проблемно семейство. Наблюдателна вярвала, че ще намери утеха и разбиране извън нейното царство, но уви.
Точели се години, години в самота и надежда, докато един ден вече порасналото момиче срещнало момче от едно далечно царство-Царство на Чакащите. Усмихнало се то, че и на неговата улица ще изгрее слънце. Влюбило се, мечтаело за малко любов и разбиране, за първи път изпитало щастие. Момчето също имал чувства към Наблюдателна и решили да се оженят. Речено сторено. Заживели в техен палат, родило им се хубаво малко момиченце, досущ като нея, но бавно ден след ден пред нея започнали да се откриват същите качества в характера на любимия каквито е имал и деспотичният и баща, различното било, че мъжът и не упражнявал физическо насилие над нея, а имал постоянен модел на вербални обиди, заплахи, критика. Започнали скандали, укори, занизали се дни пълни с огорчения, упреци и въпроси на който не могла да си даде отговор. Помислила какво да направи, но в съзнанието и излизала майка и и как тя се е справяла. Така и направила, започнала да търпи, мълчи и понася отвратителното и унизително отношение на мъжа и в името на дъщеричката. И така докато свят светува!
© Веси Манолова Все права защищены