БЕЗ БОДЛИ
Полето се беше ширнало зелено от поникналата пшеница чак до хоризонта.Разделяше го само едно шосе с канавки от двете страни. До едната имаше не дълбока дупка, в която таралежка раждаше първата си рожба.
След тихи стенания на бял свят се появи и бебето.То беше толкова малко и нежно,че през прозрачната му кожа се виждаха,как пулсират кръвоносните съдове.На гърба имаше финни меки пръчици,които щяха да станат бодли. Майката го облиза и придърпа към корема си, а то се прозя и започна да суче.
Вече минаха два дни и тя трябваше да излезе от дупката да търси храна, защото кърмата и не стигаше. Знаеше, че от другата страна на шосето има купчина оборски тор пълен с червеи. Винаги когато пробягваше тромаво тези 6 метра асфалт се плашеше от бясно фучащите коли. Този път мисълта за детето я окуражи и без да се огледа заситни по горещата пътека. Две пияни хлапета криволичейки с колата си я прегазиха.
Часовете минаваха-малкото огладня и пълзейки се подаде от дупката.Навън грееше слънце и се ...