- Здравей Пашка! – поздравих машинално дежурния, Павел Петрович, докато се подписвах в присъствената книга, че застъпвам на дежурство.
- Здравей Наташа! – отвърна ми дружелюбно човекът.
Добър човек, между другото. Искрено обича жена си и двете си дъщери, не пие много, пуши умерено. Като за руснак – мъж-мечта. И е доста добър милиционер, на всичкото отгоре. Има такива, на които им е призвание. На мен гледаше като на по-малката си сестра. Впрочем, 90% от мъжете в районното гледаха на мен по същия начин. Започвах да се чудя дали Хесер не ми е направил някое заклинание за снизходителност.
Часът беше към девет сутринта през поредния ми работен ден като псевдоследовател в районното на Пятницка. Реално по-голямата част от работата я вършеше Глухарьов. Не съм следовател и понятие си нямам какво да правя с разните там жалби и други подобни. Виж поне на поведение го докарвах. Ама имах добър учител. Глухарьов обичаше да ми прави знаци зад гърба на потърпевшите, че да ми подсказва кои жестове вдъх ...