- Какъв ти е проблемът, Глухарьов?! – креснах аз, след като той затвори вратата на кабинета си и треснах кобура с пищова на първото бюро, което ми попадна пред очите.
Не разбирам от пищови и колкото по-малко ми е в ръцете, толкова по-добре. Току-виж гръмне.
- Спри да крещиш – отговори ми той студено и се обърна, за да закачи палтото си на закачалката до вратата.
Явно си мислеше, че истерясвам и хич не беше далеч от истината.
- Тия не ми минават. Не ме игнорирай! – дръпнах го за ръкава аз.
Той се обърна и погледна към мен, точно като мечок, когото са сръгали с някакъв прът и той не вярва, че се случва.
Погледът му беше изпълнен с презрение, докато сваляше фуражката и се настаняваше зад бюрото си.
Същото, на което бях треснала пищова. Не спря да ме гледа гадно, докато си запали цигара. Мразя цигарения дим.
- Мразя да работя с изроди – отговори ми той и изпусна облак дим.
Аз машинално направих заклинание за изолация на шума и се приближих към него.
- Аз... не съм... изрод! – креснах в лиц ...