Лицето на оперативния потрепна само за миг и пак възвърна каменното си изражение. Не съм много запозната, но това ми миришеше на административно наказание и не звучеше никак добре. Глухарьов погледна мрачно оперативния, а после се обърна към прекия му началник:
- Не съм сигурен какво да го правя и ако зависеше от мен, щях да ти кажа да му пишеш заповедта за уволнение, но... – тук ме погледна многозначително.
Защо трябваше аз да решавам?! Не бях сигурна, че изобщо ми пука за оперативния. А пък те двамата с Карпов можеха перфектно да се оправят с положението. Все пак реших да погледна през Сумрака прекия виновник за нелепата ситуация. Него го ядеше вина. Толкова много вина, че се усъмних дали не е поза. Обаче човек не управлява аурата си. От друга страна, ако той останеше с нас, ще трябва да се съобразявам и с него, а никак не ми се занимаваше. И все пак...
Кимнах едва забележимо на Глухарьов. Дали заради упойката, или защото просто съжалих бедния оперативен, не знам.
- Добре тогава...- ...