На следващия ден се появих в отдела изтипосана в униформа и с новоподареното оръжие на колана. Камата ми харесваше, така че не виждах никакъв проблем да си я нося. В крайна сметка, с нея си служех по-добре, отколкото с пистолета. Само се наложи да я омагьосам малко, за да не излиза при металните детектори и скенерите, че иначе имаше шанс да се окажа с белезници и в кафеза на някое друго районно. А тая опция хич не ме блазнеше.
Още с влизането в сградата, заварих стълпотворение. В кафеза срещу дежурния имаше трима малолетни, очевидно престъпници – иначе нямаше да са в кафеза. Видима възраст – между десет и петнайсет години, любопитно, какво ли бяха надробили? Двамата бяха нещо много омърлушени, но третият се беше облегнал на решетката и като ме видя, реши да се направи на много отворен:
- Ей, маце, много си яка... Що не дойдеш насам, да ти я сваля тая униформа?
Днес, за беля, бях облякла униформената пола. Реших да игнорирам провокацията и направо се обърнах към дежурния, злополучният И ...