Беше голяма. Всякак. Можеше да изпълни цялото помещение със същността си и част от нея пак оставаше отвън да пази. Притежаваше неизброим брой форми на грижа. Беше майката.
Беше неуловима и непредвидима. Беше там и отсъстваше едновременно. Правеше така, че децата и да нямат никакви дефицити и да нямат нужда от нея. Умееше да задоволява всякакви капризи или болки. Стопяваше ги. Правеше ги безсмислени и те изчезваха. Присъствието и беше неуловимо, но отсъствието и беше осезателно. Като вакум и болеше. Още влизайки у дома ѝ се възстановяваш от всяко бреме. Сякаш го взимаше от теб и го разпадаше на съставни части и от него приготвяше нуждите ти. Като конструктор лего, едни и същи блокчета и от тях може да се направи всичко. Носеше го в себе си и не знаеше дори. В дома и нямаше претенции, хленч или недоволство не беше нужно. Понеже витаеше онова чувство на свобода което позволяваше избуяването на всякакви дарове. Те се раждаха само в хранителната среда на свободолюбие, любов, мир и топъл под ...