Нямах време дори да се върна обратно в кабинета, защото видях Завулон да се задава по коридора. Естествено, на пропуска не го бяха спрели. Обзалагах се, че дори не го бяха видели. Облечен както винаги в скучния си сив костюм. Самата меланхолия в човешки образ.
- Къде е тя? – попита делово той.
- Вътре – посочих аз към кабинета – Сергей е с нея.
- А, човекът... – измърмори Великият Тъмен с тон, който ясно издаваше презрението му към хората.
От двамата Велики, единствено Хесер понасяше Глухарьов. Именно „понасяше“, не „харесваше“ или нещо подобно. Завулон просто отказваше да се вижда със Сергей и всеки път, когато трябваше да предам по нещо, бях в ролята на вестоносец.
Реших да не се заяждам и влязох след Тъмния. Глухарьов стана и веднага се наежи. Чак тогава ми светна, че те двамата със Завулон никога не се бяха виждали. На ти сега! Моят колега-човек не обичаше престъпниците, а интересно как ли щеше да се отнесе към един слуга на Мрака. Обзалагах се, че не искам да знам.
- Това кой е? – ...