Днес Калина ми каза:
Онзи момент, в който се събуждаш след секс и мислиш за него. Не за този до теб. A за този, когото отдавна го няма. Този, когото може да не си виждала и години наред. Но той си остава в съзнанието ти.
Други идват и си отиват. Влюбваш се и се разлюбваш. Нетрайно, като хлапачка. Но той те гложди още отвътре. Дори да не си го чувствала там отдавна.
Никой не може да стигне до онези скрити кътчета в теб, както той е достигал до тях. Нежно. С пръсти. С прегръдки. С погледи. С думи. С език. С цветя. Или с тласък.
Какво щеше да стане, ако още бяхте заедно? Ако беше с теб, а не някъде с онази другата жена, с която делят всичко. И нищо. Какво щеше да стане, ако се беше преместила да живееш там? Ако ти пишеше още притеснен, за да знае къде си? Ако, ако...
Той не е този, с когото искаш да се изфукаш пред приятелките ти, или да закараш гордо пред вашите. Не е нито най-красивият, нито най-успешният. Той не е този, от когото искаш деца. И искаш да живеете мирно и спокойно в някой ...