- Практикуването на Бойното изкуство е доброволно, всеки сам за себе си избира дали, кога, как и колко да се занимава с тази дисциплина.

Днес е един прекрасен априлски ден. В ранния следобед съм Доджо и се занимавам с поддържане и подобряване на гъвкавостта си, а Ръмжачът се е изтегнал на края на татамито точно на пътя на слънцето, което влиза в залата през прозорците и се упражнява в раздвижване на мозъчни клетки - в случая моите.

- Следователно се оказва, че всъщност ученикът определя правилата на обучението си, а за учителят остава само да оформи начинът, по който ще се прилагат те.
    - Не съм напълно съгласен - опонирам му, докато се опитвам да почеша дясното си ухо с палеца на левия си крак. - Във всяко Доджо съответният инструктор определя правилата.
    - Това е точно така - казва вълкът и небрежно ми показва как се изпълнява упражнението. - Но какво е Доджо без хора, които да тренират в него? Празна зала.

Замълчаваме за малко, Ръмжачът се премества малко, за да остане под милувката на слънцето, което се е изместило мъничко, а аз преминавам към следващото упражнение от комплекса си, докато жонглирам с идеята в главата си.

- Значи да обобщя - започвам да изброявам на пръсти:

- 1-во - всеки практикуващ си има своя представа какво и как трябва да му се случва в Доджо и тренира според тази си представа.
     - Да.
     - 2-ро - всеки учител си има своя представа какво и как да се случва в неговото Доджо.
     - Да.
     - 3-то - Доджо не е никакво доджо, ако никой не практикува в него.
     - Ъхъм.
    - От което следва и 4-то, че Доджо е по-скоро начин на практикуване, пресечна точка на интереси, отколкото място - заключих.
     - Точно така, но искам да продължиш тази линия на размишления.

Ръмжачът отново се намести на пътя на слънчевите лъчи, а аз продължих да се разтягам... След не чак толкова много време продължих:
     - Доджо трябва да се непрекъснато в процес на развитие, а за да се развива то - трябва да се развиват всички, които са част от него.
    - Точно това е изключително важно да бъде разбрано от всеки, които иска да се развива като инструктор "Учителят не може да се развива като такъв, ако учениците му също не прогресират." - Тук вълкът леко ми намига.

След малко размисъл, който трае колкото за още две упражнения от стречинг комплекса ми, продължавам да нищя темата:

- Тук виждам два вида мотивация за един развиващ се учител:
1-во - Чисто егоистична - Да преподава колкото се може по-добре на своите ученици, за да може развивайки ги да развива и себе си.
2-ро - Точно обратната - Да развива себе си като учител колкото се може по-добре преподавайки, за да може да развива и учениците си.

- Според мен тези две мотивации са толкова преплетени, че през повечето време и самият учител си няма ясна представа коя от двете е доминираща.
    - Ъхъм - казвам и доволно падам на шпагат.