16 февр. 2022 г., 13:26

Разсъждения за Фейсбук и миналото 

  Проза » Рассказы, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Обзоры, анализы, критические статьии, Другие
520 1 2
2 мин за четене

Заб.: Текстът е писан преди повече от 10 години, не помня в каква връзка.

----------

В съвременния постмодерен свят, много малък процент от хората по света нямат достъп до интернет, а всички потребители на интернет са запознати с услугите, които предлага социалната мрежа Facebook. В нея могат да се споделят снимки, информация – лична и обществена, както и всичко друго, което касае по един или друг начин съответния потребител. За разлика от преди, когато технологиите не са били толкова развити, сега хора могат дори да се запознават в социалната мрежа. Преди това е ставало на мегдана в селото, където всички са се събирали и са обсъждали едни или други въпроси на четири очи. Днес нещата стоят по малко по-различен начин. Почти не може да се намери човек, който е готов да спре някой друг на улицата, който не познава, и да го заговори просто така (освен в случаите, когато пита за точен час или нещо подобно, което не изисква създаване на по-лични отношения). Друго е положението в интернет – там под формата на никнейм всеки може да се идентифицира по какъвто начин иска и дори да промени своята самоличност. Това му дава може би смелост да направи „първата крачка” – защото ако не е очи в очи с човека, на който пише, и също ако не е сложил негова собствена снимка, няма да изглежда толкова смешен. Ако не получи отговор, той просто забравя и пише на следващия никнейм, който му грабне вниманието. А едно време на мегдана, въпреки че хората са се познавали, клюките са били неизбежни. Например при отказ на момиче да приеме покана на момче, веднага цялото село ще разбере и ще тръгнат слуховете, кой от кой по-невероятни и фантастични. Мрежата Facebook предотвратява подобни рискове, защото никой няма да разбере за този отказ, и дори един ден хората, които са се „зарибявали” в интернет се срещнат случайно на улицата, няма и да се познаят. Фейсбук също така освен да предотвратява, може и да създава клюки. Всеки, който има профил, в момента, когато нещо интересно се случи в живота му (най-често обвързване), той бърза да промени своя статус, което означава, че приятелите, които има в списъка си, веднага ще разберат за това. Неслучайно някои твърдят, че нямат профил, защото не обичат да клюкарстват и да знаят неща за личния живот на приятелите си. Но е факт, че днес това е основно средство за комуникация. Хората са по-затворени, обичат да прекарват повече време на компютър в собствената си компания или тази на котката си. Това е и един вид глобален проблем, защото се нарушава комуникацията очи в очи и доста хора биват измамени – в интернет се представят за едни, а в реалността са съвсем други. Така се случват и много от престъпленията днес, тъй като едната страна е по-наивна и се е поддала на предизвикателството да се срещне с човек, който преди това е бил просто никнейм. Но това е част от процеса на глобализация и все по-малко хора вярват, че може да се върнат вечерите на мегдана, без да има монитори, стоящи между хората и без лъжите, които в мрежата се сипят една след друга.

© Янко Трендафилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Т.н. "социални мрежи", които нито са социални, нито са мрежи, са просто шпионски софтуер. В услуга на световните олигарси и т.н. "финансов капитал", измислен под диктовка още през 19 век от нечистоплътния курвар Мордохай (Маркс). Либерализмът, глобализмът, отричането на национален суверенитет са инструменти на някои изземвачи на световни ресурси, представяни като визионери на света. Всички такива са виновни за войните и глада в света. Ако не ги използваме, те стават безсилни...
  • Само една забележка за нещо от самото начало – близо 40 процента от населението на планетата в днешно време няма достъп до интернет, пък какво остава за хората преди 10 години, когато си го писал, това не е никак „много малък процент“. Просто исках да го отбележа, защото прекалено често забравяме колко много хора всъщност нямат и 1/5 от нашите удобства. Но иначе да, глобализацията хем ни помага да се сближаваме с хората (и ни улеснява живота като цяло), хем ни отдалечава още повече от тях понякога; и винаги трябва да се действа разумно онлайн.
Предложения
: ??:??