28 нояб. 2015 г., 21:50

Речни тайни 

  Проза » Другие
580 0 3
1 мин за четене
Реката изхвърли труп. Беше на млада жена. Бялата ù рокля се разстла на повърхността на водата и отдалече приличаше на издут чувал. Лице не се виждаше, а дългата коса, потопена във водата напомняше водорасли, удобно скривалище за рибите.
Мъжът стоеше и наблюдаваше. Искаше да се приближи, но все не събираше кураж.
Това беше неговата жена и му се искаше да я види за последно.
Престраши се и внимателно се приближи като се озърташе постоянно.
Леко я подритна с крак, но не успя да я обърне. Съсредоточи всичките си усилия и енергия, без успех. Стръмният бряг стана хлъзгав, но мъжът сякаш не забелязваше.
Продължи да я подритва и все пак успя да я обърне с лице към себе си, но не забеляза, че дългата рокля, която и купи за годишнината им е оплела краката му.
Тя не я искаше тази рокля, изобщо нищо никога не поиска от него.
Надуваемите кукли нямат желания.
Идеята за роклята беше негова, искаше да е красива за него.
И сега същата тази рокля му скрои капан от който нямаше измъкване.
Капан от пагубн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??