Петя и Андрей живееха заедно отдавна. Мъжът бе по-възрастен с около двадесет години от своята съпруга. Имаха син, който работеше в голям град. Много неща бяха преживяли заедно. И тъга. И радост. Вървяха по път от обич и доверие. Отдавна Андрей бе решил да направи ремонт в стаите на къщата. Баня. Коридор. Кухня и тераса. Решиха със съпругата си ремонтът да започне през лятото. Препоръчаха им майстори. Петя ходеше на работа, а Андрей остана при работниците. Започнаха да къртят старите плочки в банята. Чувалите се пълнеха с боклук. Възрастният мъж седеше на стол, който бе изнесен навън. Наблюдаваше. Мислеше си колко ще се зарадва Петя, когато всичко се обнови.
- Сега гледаш боклук - каза единият от майсторите. - Ден, два ще е така. После ще се изчисти и ще се успокоиш.
- Дано да е така! - отговори Андрей. - Не ви се бъркам в работата. Искам само да стане всичко, както трябва.
След няколко дни майсторите започнаха да лепят плочки в банята. Ред по ред. Първо стените. След това пода. Фугираха. Шпакловаха тавана.
- Много хубаво стана! - каза Андрей. - И жена ми го хареса. Като сложим душа и като изчистим ще е идеално.
Майсторите работеха вече в кридорчето, в което трябваше да има пералня. Направиха канализацията. За мивка. Сифон на пода. Отново къртене. Боклук. Андрей седеше навън и си поглаждаше с ръка брадичката. Представяше си как съпругата му ще се радва. Тя всяка вечер след работа виждаше свършеното от майсторите. Обсъждаха с Андрей какво да купят. Какво огледало. Каква лампа.
- Момчета! - каза една вечер Андрей. - Изморен съм вече. А гледам вечер да хвана метлата да измета. Да сгъна найлона, който постилам да вървите по него. Все пак тук се храним. А жена ми цял ден е работила. Всичко стана много хубаво. Ще дойдат и шкафчетата. Ще ги подредят. Много съм радостен. Ако знаете как се радва Петя! Това исках да видя в нейните очи. Радост. Нали знаете през какви изпитания преминават двама човека в семейството? Какво по-хубаво от това в един дом да има уют, спокойствие и обич!
- Така е! - каза единият от майсторите.
- Още малко и сме готови! - с усмивка каза и другият.
Андрей очакваше съпругата си да се прибере от работа. Радваше се, че в нейните очи той си оставаше човекът, когото тя обичаше.
Две сърца в един дом.
Явор Перфанов
11.07.2023 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Все права защищены