През цялото време си мислеше, че тя вероятно е очаквала да ѝ предложи брак. „Защо жените все за обвързване мислят?”, ядосваше се. Не стига, че ги ухажваш, обичаш ги искрено, къпеш се всеки ден, носиш подаръци, даваш всичко от себе си, а и... брак. И какво е бракът?
– А? – попита човека до себе си. Той беше дебел и възрастен, но добре облечен чичка с вратовръзка, потно лице, очила и някакъв тъжен и рехав зачатък на мустаци. – Прав ли съм?
Чичката го изгледа внимателно, стана трудно и бавно, премести се на другата седалка и загледа през прозореца. Минаваха през Искърското дефиле. Влакът се движеше бавно. „Трябва да е луд”, реши възрастният и зазяпа навън по-напрегнато, защото очакваше нови въпроси, които нямат връзка помежду си и по тази причина са настотятелни и подчертано риторични. „Дано да се върне жена ми по-скоро, че не ми се стои сам с този ненормалник.” Жена му беше отишла до вагон-ресторанта – точно преди в купето да нахлуе младия нахалник; седна без дори да попита дали е удобно ...