Глава четвърта
В неделя снегът беше спрял, но за сметка на това сибирски студ беше сковал града. Снегът скърцаше под обувки и ботуши, от стрехите висяха ледени висулки, остри като кинжали. По улиците почти не се мяркаха хора. Само деца с румени от студа бузи се катереха по баира на улица “Раковска”, за да се спуснат с шейните си.
Теодора се беше върнала от Габрово и беше довела майка си. Беше обяд и цялото семейство беше на масата в обширната трапезария. Начело на масата седеше Радослав, а срещу него другото почетно място беше заела госпожа Мария Маринкева, майката на двете сестри. Теодора седеше от дясната страна на съпруга си, а младите годеници заемаха местата срещу домакинята. Марийка, младата вакарелка, която от няколко години работеше при тях, беше вече раздигала масата и бързаше да свари кафето. Разговорът се водеше между двете млади жени, а от време на време в него се включваше и майка им. Обсъждаха менюто за Новогодишната вечеря. Сашо днес беше доста мълчалив и когато казваше ...