Измина време откакто Николай, като гръм от ясно небе, си тръгна от дома им. Не остави знак, нито дума, написана на листче, забодено с карфица, както имаше навик да оставя съобщения. Отначало хората шушукаха, но после стана публична тайна какво се беше случило. Николай живеел с някаква брокерка, казвала се Лия. Първото, което си помисли Стефана, бе краткото име на жената като на кучка. Кучкарите кръщават любимците си така, за по-лесно запомняне. Веднъж я мерна - лъскава дама с вирната брадичка и самочувствие - личеше си. После си зададе въпроса с какво отстъпва на това самоуверено същество, което нахлу в нейната територия без задръжки и угризения?Последва и отговорът - с нищо! Само трябва да се вземе в ръце. Идеше и да маркира нейното си пространство, както правят хиените, грижливо да го обхожда и брани от натрапници. Също като хищнците с най- яка захапка, със зъби и нокти да защитават тяхното си. И още - да предупреждава неканените, като маркира собствеността си. Засмя се със задоволст ...