Беловласият мъж на около петдесетина години беше подпрял глава на дланите си и разговаряше с възрастната жена срещу себе си. По къси панталони, кожени чехли, поизбеляла раирана риза, отпусната над колана, но гладко избръснат, той изглеждаше уморен, за разлика от жената до него – приблизително на същата възраст, с червена рокля, малка брошка, неголям пръстен върху тънките, кокалести пръсти и дълга, боядисана, тъмночервена коса, – която се опитваше да поддържа достолепна осанка и внимателно слушаше бабата срещу тях, без да отмества поглед от нея, като кимваше от време на време и почти не се обаждаше. Въпреки че терасата на кафенето беше покрита с просторен бял сенник, горещината беше голяма и разговорът им вървеше без особено настроение.
– Всичко поскъпна и поддръжката на едно жилище вече е направо лукс – говореше мъжът. – Нали гледам по себе си: вече едва смогвам да плащам всичките разходи.
– Вярно е – отвърна възрастната жена. – Някога беше много по-добре.
Тя седеше на стола и държеше ...