РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част четвърта
***
През 1906 година предстояло на малкия брат Михал да иде в казарма. Най-старите преселници от Ипчелий казвали за момъка, че много приличал на прадядо си Михал (Дели Михал) - бил му „одрал кожата“. А и по нрав момъкът напомнял на едновремешните бабаити. Буен бил, та се побоявали от него другите ергени, особено когато проблясвала хладина в синьо-зелените му очи. Ала ласкави били тези очи към децата и момите. Една ли мома се надявала всяка привечер Михал вода да ù напие на кладенеца сред село.
Повече с овцете ходел Михал, но все спретнато и гиздаво се носел. И винаги по къра с пушка берданка бил – че разпри с чобани от околните села, с крадци на добитък и с какви ли не хайдуци може да му се случат по нощните доби. Обичал Михал много овцете си и те му се отблагодарявали с най-хубавата вълна, най-гъстото мляко и с най-ваклите агнета. Имал Михал и един коч, прочут между всички овчари, виторог и непобедим в борбите между кочовете. ...