РОЕНЕ
В края на салкъмовата гора, на полянката, се намираше дядо Христовият пчелин. До него пък, на припек, се ширеше лозето. Там старецът беше направил малка виличка. Още като погледнеше, човек разбираше, че грижовна ръка пипа наоколо. Кошерите офор­мяха дълги прави редици, филизите на младите фиданки бяха облаго­родени, а пътечките наоколо – застлани с камъни. Под синора, в сянката на старата липа, измежду камъните, извираше вода през стомане­на тръбичка. Тънка струйка бълбукаше в циментеното корито и изтичаше надолу към дерето. По пътечката към изворчето се зададе тромавата, леко прегърбена фигура на стареца. Изпод козирката на омазания каскет гледаха добродушни очи. Христо Узуна спря до извора и подложи дамаджаната под струйката. Водата закъркори в стъклото. Като се напълни и натежа в ръката му, се отдръпна, отпи от нея, допълни и тръгна обратно по пътечката. На връщане приклекна до фиданката в края на лозето и погледна присадения калем.
– Хванал се е! – усмихна се старецът и продъ ...