- Дайте си чашите! Пешеходеца черпи, има рожден ден – тържествено обяви Тенчо кръчмарят и наду музиката.
Петимата се спогледаха усмихнати. По още едно питие се пие и без повод, но рожденият ден все пак придава тържественост на всяка чаша.
От няколко месеца знаеха истинското име на Пешеходеца.
Славов. Иван.
Ванко Тенекеджията няколко пъти се обърна към него по име, но му прозвуча някак фалшиво. Пробва дори със свойското „адаш”, но и това обръщение изглеждаше неестествено, като кръпка на вратовръзка. Затова след няколко неловки опита се върнаха към познатото „Пешеходец”. Пасваше му като стара обувка.
- Пешеходец, на колко години ставаш? – попита Васил Доктора, докато подаваше чашата си на Тенчо.
- На двеста.
Всички се засмяха, повод за веселие бяха и пълните чаши.
- Изглеждаш ми най-много на сто – вметна Доктора.
- Младолик съм – усмихна се стеснително Пешеходеца и пое лимонадата си от бара. Вдигна я тържествено пред лицето си.
- Наздраве!
- Годините са доста приблизителен начин за измер ...