Тая година се падаше в петък. И мина да го види само дъщеря му. Внукът бил на работа, децата му болни, снахата и тя на легло…
Бе, каква е тая? Болни били… Старият полковник има рожден ден – да се вдигат и да идват! Ако знаеше как – щеше да е вдигнал телефона, ама беше запомнил само един бутон – за спешно обаждане на дъщерята. Поизтрил се бутон, защото често го ползваше. Нали трябва и той да се развлича някак си…
Но внукът…
Рожден ден има, ей… А как беше преди… В стаята му в общината бяха извадени кутии с шоколадови бонбони, две бутилки с някакво питие, за шефовете – специален коняк, за дребните риби – „Слънчев удар“, както викаха на онова бренди…
Идваха, честитяха му, дори кметът го извикваше в кабинета си за лична среща. Не, че се разминаваха – нали всяка събота ходеха на лов заедно? По техните си места, дето никакви пейзани от селата не можеха да стъпят, та да им пречат…
Носеха му цветя, връчваха му книги – от ония, дефицитните. Тях слагаше в библиотеката в хола – като идват редките ...