Романтиката по време на брак
Повечето от нас като чуят думата романтика си представят море, звезди, приглушен вятър и Луна, която зорко следи двамата влюбени, които плахо се държат за ръце. После идва нежната целувка на любимата, докато услужлив облак е закрил за миг строгата блюстителка на морала – Луната.
Киро Борсата имаше същите клиширани схващания за романтиката, насадени от холивудските филми. Не, че се оплакваше. Напротив – добре му беше. За миг и той се вживяваше в ролята на Брус Уилис, но не умираше трудно, а закачливо махаше кичур от косата на Деми Мур, която в този момент със сигурност не снимаше Редник Джейн.
Да. Шаблонно е. Клиширано и не до там оригинално, но такива моменти крепяха една връзка като бетонни стени на мавзолей. Пък и Киро Борсата никога не се е отличавал с голямо въображение. Той обичаше простите неща и сложните думи, повечето от които не разбираше.
Смееше да твърди, че и жена му или по-скоро бъдещата му жена, в онези хубави времена преди брака, имаше същите схващания за романтиката като него. Вярно. Не знаеше с кого си представя, че се целува тя. Не беше я питал, но това нямаше никакво значение. И двамата се чувстваха добре. И може би дори се обичаха. В момент на слабост Киро Борсата дори ù предложи да се оженят и тя взе, че се съгласи.
Както си му е редът, спретнаха голямата българска сватба, на която повечето от хората Киро виждаше за първи път, а някои даже не познаваше. Все пак с малкото приятели, които успя да покани, се повеселиха като в доброто старо време. И добре, че го направиха. Оказа се, че е за последен път.
Меденият месец беше перфектен, като добре направен романтичен филм. С много слънце, море и секс. Не непременно в този ред, но и той му бе последен. След него се занизаха протяжни като прозявка месеци, в които сексът прогресивно намаляваше, а главоболието на жена му придоби епидемичен размер. Някъде тук и разбиранията ù за романтиката се промениха коренно и станаха диаметрално противоположни на неговите.
Веднъж например се прибира от работа, скапан и изстискан като портокал, от който са направили фреш. И какво да види? Коридорът осеян с листа от рози. В първия момент помисли, че сънува. Взе едно листо. Помириса го, след което го сдъвка за по-сигурно, но нямаше грешка. Роза, и то истинска. Умората му изчезна бързо като крадец от местопрестъпление. Гледал беше такива филми и знаеше продължението – секс, секс и пак секс. От една седмица бе на сухо и това му дойде като дъжд в пустиня. Боже! Романтиката се завръщаше.
Тръгна с бодра крачка по дирята от розови листа. Леко се учуди, когато вместо към спалната, следата продължаваше към кухнята. Но веднага му просветна. „Ясно. – рече си – Първо ще има кулинарна вакханлия, а после и сексуална. Умно си е моето момиче. Знае много добре, че любовта на мъжа минава през стомаха” Тази мисъл така го окрили, че влетя в кухнята с устрема на централен нападател в наказателното поле на противника. В първия момент се стъписа. Жена му я нямаше, но затова пък горяха безброй свещи. Отново се почувства като участник в романтичен филм. „Ето това си е романтика. – каза си Киро – Най-сетне се връщаме към корените. Добре се е постарало моето момиче. Ще трябва да се представя в леглото като Брус Уилис и Брад Пит взети заедно, но е заслужила.”
Продължи в още по-добро настроение по следата от рози и най-неочаквано тя свърши пред мивката. Беше на път да изпадне в дълбока почуда, когато забеляза бележката. Взе я внимателно. Разгъна луксозната хартия, на която бе написана и без малко да я изпусне, като прочете написаното.
„Скъпи, чиниите са в мивката. – пишеше там – Моля те, измий ги! След това ги подсуши и нареди в шкафа отляво. Когато свършиш с тях, може да се заемеш с прането. То е в пералнята. Бялото се пере отделно от цветното. През това време сготви. Всички необходими продукти са в хладилника. Когато приключиш с всичко, ела в спалнята и ще направим първите десет страници от Кама Сутра. Целувам те. Алиса.”
Киро реши, че това е лоша шега. Жена му никога не е имала чувство за хумор. Тръгна към спалнята, за да ù обясни, че майтапът ù не се получава. Натисна бравата, но се оказа заключено. Кой, по дяволите, бе сложил ключалка на спалнята!? Сети се, че е той. Жена му го помоли, за да не ги прекъсва детето. Де да имаше какво да прекъсва!
- Следвай инструкциите, скъпи, за да стигнеш до мен. В противен случай ще спиш на дивана. – чу гласа ù от другата страна на вратата.
Тегли ù една дълга наум и се замисли. Трябваше да вземе решение. Тук и сега. След като огледа въпроса любопитно и изчерпателно от всички страни, установи, че вариантите са два. Да следва инструкциите или да се обади на Грег и да се напият в най-близката кръчма. Колебанието му не трая дълго. Хвана бавно, с отвращение първата чиния и пусна водата. Толкова отдавна не беше правил секс.
Към полунощ приключи с всички задачи и успя да влезе най-накрая в спалнята. Жена му го чакаше усмихната, облечена с прозрачна като стъкло нощница и веднага го привлече към себе си.
- Остави ме! – едва промърмори той – Уморен съм и ме боли главата.
Обърна се на другата страна и кротко заспа.
© Светослав Григоров Все права защищены
Бароне, благодаря ви ваше благородие.
Валя, романтиката се спотайва на неподозирани места. В чиниите най - вече. Благодаря ти.