Светлините на града приглушено гаснеха. Следващият ден беше работен и много от хората вече бяха приключили своето ежедневие и уморено се отпускаха в леглата си.
Въпреки, че беше доста късно вечерта, в апартамента на Росица още никой не си беше легнал.
- Хайде да си лягаш! Утре не мога да те събудя за училище! – каза Росица на дъщеря си, която все още разглеждаше някакви списания в стаята си. - Пак няма да искаш да станеш!
- Още малко, мамо! - отговори Габи. - Ще стана. Искам тук да прегледам нещо.
Росица се поколеба, но реши да остави още малко детето. Наистина с това училище, то нямаше време да се занимава с много странични работи. Поне беше добро. Не й се противопоставяше и я слушаше много.
Детето бе вече в трети клас. За Росица, Габи бе като другарче. И в самотните си дни те излизаха заедно. Ходеха на различни места, но най-много обичаха да се разхождат. Изобщо, майка и дъщеря бяха като приятелки.
- Хайде, какво се мотаете, бе! Габи, защо още не си си легнала? Докога ще се разправям ...