"Там растяха розите, кървави и диви..."
Жива е тя, жива е безрезервната любов. Зараждането не е мистерия никому, но самото съществуване, толкова изумително и нереално, и смъртта, до болка позната на всички ни. Смъртта на нещо толкова невинно и свято е грозна гледка. Човек си мисли, че живот е живял, мъки е борил, болка е усетил и тогава идва тя. Сладката кралица на смъртта.
Усещаше го. Обгоряло като въглен, натрошено като стъкло, с прободни рани като кратери, умиращо бавно, на брега на реката...
Забавно как пепелта, напоена от прясната кръв, се сгъстяваше. И изгрява от мъртвата плът сърце. Извисява се величествено сред облаци, от пепелта на мъртвите си братя, огряно в очакване, изпълнено с надежда, готово за битка. Битка, обречена на гибел от самото начало. Поредното сърце, поредният шанс, поредната надежда. Отново загубени.
Обречени да тлеят на брега на реката, където растяха розите, кървави и диви...
"I've felt the hate rise up in me, kneel down and clear the stone of leaves, I wande ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!