Животът ми беше серия от незапомнящи се моменти и повтарящи се грешки. Моменти, които въпреки това оставаха в съзнанието с нещо наистина значимо. Грешки, които не водеха до нищо добро и въпреки, че даваха уроци.. си оставаха грешки, които се повтаряха отново, и отново.
Подобно на Кубчето на Рубик животът ми беше цветен и разбъркан; понякога без никаква последователност, и винаги подредено хаотичен.
Но можеше ли хаосът да бъде подреден и имаше ли как да го контролираме? Или единственото, което можехме да направим бе да му се отдадем изцяло, оставяйки го да ни погълне? Въпроси, които имаха страшно много отговори, но и такива, които оставаха висящи в пространството, чакащи своето време, и своите отговори..
На пръв поглед всичко изглеждаше непроменено. Гласът ти. Очите ти. Усмивката. Походката. Смехът ти. Парфюмът и прегръщането. Най – вече прегръщането, за което душата ми копнееше всяка нощ преди лягане и всяка сутрин преди ставане. А през останалото време просто.. те копнееше...
Загледаш ...