14 июн. 2009 г., 18:38
Тихо е. Тихо и красиво. Поглеждам през прозореца и за миг ми се струва, че времето е спряло. Ето - млад мъж е вдигнал ръка и маха на момичето си, което е спряло от другата страна на улицата, а една жена е протегнала своята, за да погали бебето си. То пък е устремило своите кунки (ах, тези мили баби!) за прегръдка. Аз самата вдигам ръка, за да им помахам.
Така ли спира времето - когато вдигнем ръце от ежедневните грижи, за да уловим момента на нежност?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация