Дядо не чува и затова като пърди последен разбира. Баба разказва, че на младини бил царят на магариите, аз го гледам, представям си го и не вярвам. Например, преди месец ме заведе на женска баня, за да гледаме. Не разбрах, къде тук е магарията – тия в банята нямаха пишки, а това някак го забавляваше.
- Дядо, защо се крием – попитах аз.
Скучно и тясно ми беше върху двете поставени една върху друга маси в женската съблекалнята, стоях съвсем притиснат към тавана и все по-унило се взирах през вентилатора на отдушника, който гледаше право в банята.
- За да виждаме по-добре, момчето ми – отвърна дядо и притули устата ми с длан.
Не издържах, оплаках се, че ми е досада, а дядо рече, че е така, защото съм на пет. И преди да кажа, че аргументите му куцат, тъй както магариите, дядо взе, че пръдна.
Признавам, рядко съм бил свидетел на по-голяма олелия. Аз самия, който повече от двеста пъти съм се насирал, само в два или три случая успях да доведе нещата до “ах, това е апокалипсисът на Йоан, божке” ...