Съпроводена от лекия южен вятър и унесена в сладките си момичешки мисли, Виктория бързо стигна до любимото си кътче в хладната, просторна гора. Отново седна там, където сядаше всеки следобед и отново опря гръб на същото дърво, на което го правеше всеки ден. Но през другите дни тя се отпускаше и се унасяше в приятна дрямка или в мисли за предстоящите и приключения "когато порасне". А днес седемнадесет годишното момиче беше напрегнато и упорити мисли за предстоящия следобед се насаждаха в съзнанието му. Тя прекара цялата сутрин в гората, нервно разхождайки се или откъсвайки някоя малка теменуга. Ту сядаше, ту пак скачаше, сякаш не чакаше момчето, с което бе разменила две думи вчера, а бъдещия си съпруг. Около дванайсет на обяд Виктория се унесе в лек сън, свита на тревата между боровинковите храсти.
Бялата й рокля едва докосваше връхчетата на зелената трева. Между две дървета беше издигната красива мраморна арка, а под нея я чакаше Дани. По бели столове бяха насядали роднините и приятели ...