Ударът не беше силен. Имаше здрава и добре оформена тежка ръка. Сви я в юмрук и го нацепи точно в средата на лицето. Обаче се подхлъзна и силата на замаха му драстично намаля. Беше откровен, целенасочен и прав удар.
За секунда жертвата остана на мястото си. През това време собственикът на тежката ръка се отърколи на пода и загледа внимателно случващото се, за да прецени дали се налага да става. Можеше да продължи да пие и на пода. Зарадва се, като видя, че няма да му се налага да става.
Удареният внезапно се свлече. Строполи се на задника си. Застана на земята като бебе в цукало и продължи да гледа пред себе си, сякаш очакваше да схване точно какво се е случило. От носа му се стече кръв, влезе в устата му и той направи балонче.
Тежката ръка допълзя до него и попита:
– Можеш ли да говориш?
– Да – една чуто промълви седящият. – Мисля, че да.
– Тогава млъкни!
Всъщност той няколко пъти бе издал тази заповед, но до този момент никой не го слушаше, защото изглеждаше прекалено пиян.
– Защо се ...