Намразих я от момента, в който я зърнах. Предизвикателна фигура, дълга руса коса и надменно изражение – в най-общи линии това беше най-характерно за нея на пръв поглед – моята доведена сестра.
Веднага стана ясно, че чувствата ни са взаимни, макар да се опитвахме да ги прикриваме заради нашите. Аз поне доброволно се бях нагърбила с ролята на жертва в тази ситуация, единствено заради майка ми, която много държеше на Пластичния – така наричах накратко втория си баща, и то не само защото беше пластичен хирург. В цялото му поведение имаше нещо угодническо, все се нагаждаше и правеше неистови опити да ми се хареса, макар че ясно бях дала да се разбере, че не си струва да прави толкова усилия. Просто го приемах като неизбежна част от живота ни, без забележки. Бях толкова мила и любезна, че чак се възхищавах от собственото си лицемерие, което с гордост приемах за саможертва.
Много скоро ми стана ясно, че първите ми впечатления не са ме излъгали, а само се затвърдиха, когато заживяхме заедно – ...