Е, да де, нали с тях се гледам. Ей ги на, в огледалото... Едното сякаш по-зелено. Такава съм и отвътре. Едната ми страна, кротка кошута, голяма, сбрала обичта на целия свят и съчувствието му, другата... Е, тя обрала все, що бяс съществува, като кучка побесняла. Затуй и едното око по-зелено. Като руснак на три водки гледам, особено като си гаврътна розовите хапченца. Те ми вадят на показ хрисимия профил. И хората много ме обичат тогава. И много ме използват де, ама съдба!
        Проблемът е, че чувствата в мен ме влекат към повече от две твари. Тъй, че рискувам да почна да мигам като циклоп с пляснато на челото още едно очо. Ма то не било лошо, ми казва една от мойте лели - врачки, отваряла ми се мантрата за вселенския мир. Ми майната му, викам аз, щом казват, че е за добро, що не?! Имам моменти, в които мигам и като светофар, от онези развалените, миг, миг, миг, миг... Само в жълто, неразбиращо. Често ми се случва. То сигурно, защото не мога да го разбера този свят, в който живея. Не мога да го схвана и този модерен морал. Плясваш едно и легло от пръв поглед. Като се сетя за това и не ми тръгва глътката. Сигурно затова само 3 брака имам още. Само най-упоритите, със сетни сили се сдобиват с лаврите, заслужени от скършения ми инат. Мъжът ми казва, че и яйцеклетките ми били такива - проклети, инатести... Като се сетя, бая труд хвърли човекът, докато се сдобием с втория отрок. Не, че се оплаквам... Добре ми беше.
       Аз май от малка съм си такава, пулсираща. Не намерил мястото си атом. Аха се закача за някоя химична верига и тя вземе, та се разпадне. Сигурно затова само една приятелка оцеля през годините. А бракът на нашите се клатушка, скрибуца, олюлява и накрая - пляс... Като кулите - близнаци се срина, вземайки в жертва половината рода. Та и аз така. За 5 години си разпаднах 2 брака ( само адвокатът ми е щастлив, че все се съдя за нещо с бившите съпрузи. Ти остави другото, ами не знам третият ми мъж колко време ще удържи фронта. Запенил се е той, нали е упорит овен като мен и държи. Като американска къща на торнадо устоява.   Фръква му шапката - покрива от време на време, ама се завръща, като блудната овца с голям букет.
       Новият ми кандидат татко - ливанец ми вика, че при тях мъжете хареми правят, ако докажат, че могат да си издържат жените, пък аз в България формулата съм я обърнала в полза на жените и то без банкови гаранции, вай, вай, вай...
    - Какво да ти донеса от Ливан?- вика ми.
    - Ми, черен роб на бяла камила...
    - Вай, вай, вай - така говори - къде намери камила - албинос? Направо ще стане лод!
     Много сериозен човек излезе, машаалах! Поне майката ми е щастлива. Бришат по света, пък аз лая раздразнено по М-тел. Гледам се с моите си очи и мигам... Заето.
     Като малка бях мишчица. Е, в някои отношения. Тиха, кротка, забила нос в книгите. После през пубертета, малей! Йо-хо-хо и бутилка ром! Пътеводна светлина ми стана Екатерина Велика (18 любовника). Още не съм ги стигнала, ама пък съм млада. Наскоро ме питаха:
    - С коя историческа личност искаш да се запознаеш? (това по повод любовта ми към историята)
    - С Александър Македонски - викам.
    - И защо?
    - Ми да се омъжа за него и да властвам над империята, докато той ходи да си троши главата и да се забавлява с Хефестион.
Мигат. Защо? Не разбрах...
        Ама каква лъвица станах, а?... Рева срещу вятъра, защото кой ли ме слуша? Кротка персийка - само, когато си гушкам синовете. Ама и те има да чупят палци, като ми докарат снахите. Верно ли ще съм толкова ужасна? Много съм ревнива, ей... Хеле пък за тях, ужас! Ще има падни! Стани!
        Всъщност не съм чак такъв хищник... По-опасна ставам, като искам нещо. Ей затова не се разбирам с кандидат - майката ми. Ми то яло, яло, не дояло. От три години кренвирши не била яла горката, и два чифта дънки имала на гъза си... То пък един гъз... Затова сега се сдоби с чисто нов апартамент и техника за не знам колко кинти. Разбирай от парите на баща ми. Хиена! Не я е срам!
Много страдам като се излъжа в човека. Ама това е, защото силно обичам и още по-силно се привързвам. За това ме е яд на Горгона. В началото я приех с отворени обятия, пък то какво стана? Измаменото камилче... Слонът,  неговият приятел, го зарина с органични отпадъци. Явно кривата съм аз, не преценявам хората. Пък най ме е страх да не взема да сгреша в преценката за себе си. Да се разочаровам от себе си. Ей така, със свито сърце заспивам, че няма да постигна нищо в живота си. Пък мечти, еееех! Еверест ми е нисък. Страх ме е обаче, че наяве няма да го стигна.
Хората обикновено стават посредствени, защото идеи нямат. Пък мойте - гейзер. Горещи, парят, като сълзите ми, провокирани от поредната депресия, парят. Изпепеляват чак. Като получа 3-та степен изгаряния ми идва акълът в главата, ама то като се обърне колата, пътища мнооого... И все бързам. Сякаш дяволът ме гони. И за къде бързам? После - шляп - поредният шамар на живота и айде пак депресийка. Много ме мъчат тези депресии, било паническо разтройство някакво си, тра-ла-ла. Недостиг на серотонин. Я, майната ви! На, сега гледам си очите, пак червени. Пак съм ревала. Вече не знам за какво рева. Ей, така - от кривотия. Казват, че гениите били или луди, или много емоционални. Ми то по таз логика, аз съм ебати Моцарта!
        Всъщност като се вгледам по-добре, май съм си най-обикновен човек, ама страдам, защото искам да съм различна. С очи за себе си мога само да кажа, че съм щастлива, че съм жива, че мога да видя залеза над моето море, да помириша липовия цвят, да ме погали слънцето, да тичам през локвите под дъжда. Щастлива съм, че мога да го споделя с вас. Щастлива съм, че имам шанса да видя живота така - през двете ми различни очи.