Знае се, че ние, хората от тълпата, сме си доста посредствени. Превъртат ни управляващите, както им е удобно, на шиша - но учудващото е, че трябва и да им ръкопляскаме. То, ръкопляскането, си е наша, родна черта, с която най-вероятно не бива да се гордеем и затова ще се опитам да прeнасоча тази деликатна тема в посока към любовта. Там глупостта си е доказано безпределна. И нюансите ù са толкова много, че прелиствайки я, едва ли някой би ми се обидил за некоректни определения, измъкнати от дяволския лъч в лабиринта на въздишките. И тази нощ, както понякога се случва, тя ме споходи. Като казвам любовта, предполагам, че се долавя желаният ù смисъл. А пред другата се прекланям така, както малко хора биха си позволили - било от семейни задръжки, срам или от невежество.
Нека да прескочим онези свързани с подписи двойки, защото ако не всички, опитали вкуса на брачната адаптация, то стадната им част се опитват като недодялани лишпери да замажат липсата на чувства с всекидневно лицемерие. Но за ...