5 июл. 2012 г., 09:40

С вкус на ванилия 

  Проза » Другие
619 0 3
4 мин за четене

 

Глава 1

Прегръщам го. Искам всяка нощ да бъде с мен, само с мен. Всяка нощ да заспивам в предгръдките му... Прокарвам пръсти през косата му. Надигам се леко и започвам да съзерцавам прекрасните черти на лицето му. Толкова е спокоен в съня си... като малко детенце. Приближавам се още малко и нежно целувам бузата му.

- Обичам те... – полувъздишайки, полушепнейки, тези думи изскачат от устните ми и тъй естествено се приземяват на ухото му... сякаш там принадлежат.

- Може ли всеки път така да ме събуждаш?

- О! Извинявай... – усещам как се изчервявам.

- Аз не съжалявам – обръща се към мен и на свой ред ме прегръща. – И аз те обичам... – Леки тръпки се спускат надолу по гръбнака ми. Целувката му докосва сърцето ми и пресича равномерното му туптене. Той отделя устните си от моите. Въздишка и укорителен поглед от моя страна. Безсрамник! Започва така ненадейно, омагьосва ме и после... спира. А той ми се усмихва и дъхът ми секва за пореден път. Полагам глава на рамото му. Той е все тъй силно притиснат в обятията ми... Целува нежно шията ми и се заиграва с косата ми. Не казва нищо, но аз знам – на работа е и макар и да не му се иска, трябва да тръгва. Въздъхвам за пореден път и го пускам.

- Не, недей! Сега ще трябва да тръгвам! – хвърля ми отчаян поглед.

- Знам – засмивам се и устните ми погалват носа му. – Тръгвай.

Превърта очи и отвива завивките. Отпускам се назад, докато главата ми най-сетне опира възглавницата. Тъкмо започвам да се унасям и в този момент се появява той в цялото си величие. Тялото му е все още мокро, дори косата му не е останала ненаказана от водата. Надигам се, подпирам се на лакти. Прeглъщам и прехапвам устни, докато проследявам с поглед капчицата, която старателно оставя влажни следи по изваяните му гърди. Кръвта се стича в бузите ми и отново се изчервявам.

Той ме поглежда и смехът му отеква из цялата стая. Знае точно какво си мисля. Сяда на леглото до мен, улавя лицето ми в шепите си.

           - Не се притеснявай, довечера ще се върна по-рано и ще си наваксаме – обещава ми.

Усещам топлия му дъх по кожата си и настръхвам. Усмихвам се в отговор и кимам. Затварям очи, наслаждавам се на близостта му. Премества едната си ръка към талията ми, другата зад главата и нежно ме полага на леглото.

- А сега спи. Не ме карай да се чувствам виновен, че нямаш достатъчно време за сън!

След което става и отива да се приготви за работа. Но на мен не ми се спи. Не и докато той е тук. Наблюдавам го – първо как суши косата си с кърпата, после как се облича... Самото съвършенство в човешки облик! Излиза и внимателно затваря вратата след себе си. Мисли, че съм го послушал. Изчаквам малко и се ослушвам. Тишина. Дали е тръгнал?

Скачам от леглото и хуквам към него.

- Чакай! – сграбчвам ръката му.

- Какво? – той се сепва и ме поглежда.

- Това – допирам устните си до неговите. Подсмихва се леко. Разтваря устните ми и езикът му навлиза вътре и нежно докосва моя. Главата ми се замайва. Обгръщам талията му. Не спирай! Усещам сърцето му толкова близо. Отделяме се един от друг с лека въдишка. Оставаме прегърнати.

- Ще ми липсваш – прошепвам.

- И ти на мен – отвръща ми той и дарява бузата ми с лека целувка. Пуска ме и отваря вратата. Виждам гърба му, докато слиза надолу по стълбите, и затварям след него.

Отивам в спалнята и се оставям да падна назад, тупвайки върху мекото легло, откъдето ме приветства неговият аромат. Прегръщам възглавницата му, заравям лице в нея и си припомням всяка една секудна, в която сме били заедно. Въздъхвам за не знам кой път тази сутрин и постепенно се унасям. А в ума ми грее една усмивка – неговата.

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??