С вяра можем да влезем в Божия храм през дванадесетте порти, а това са дванадесетте добродетеля. Божият храм е изграден от скъпоценни камъни, които светят с ярка светлина. Аспис -Любов, сапфир - трудолюбие, халкидон - мъдрост, смарагд - добродетел, сардоникс -състрадание, сардий - истина, хрисолит - храброст, вирил - вяра, топаз - сила, хрисопраз - правда, якинт - красота,  аменист - твърдост (якост).

Това са Те - сияйните! Така се наричат в Божественото царство. Дванадесет порти са дванадесет центъра в мозъчната кора, които непрекъснато трябва да развиваме и усъвършенствуваме. Двете полукълба са главните инициатори, които преработват нашите знания от минали прераждания - ляво и настояще - дясно. Дясното полукълбо е изключително активно поради това, че води активен живот. Мозъчната ципа непрекъснато вибрира и тя е тази, която приема и предава информация чрез нервен импулс на мозъчните клетки, а те от своя страна я складират  в отделните центрове. От друга страна, информацията по индукция се насочва към съзнанието и то чрез нервен импулс я предава на разума. Той я преработва чрез психически импулс и я превръща в действие, или постъпка. Наред с това, става и обогатяване на душата. При разумен живот тя е със спектъра на слънцето (нейната аура). И обратното, според постъпките в тъмни нюанси   е аурата. Но тъй като постъпките ни се редуват на положителни и отрицателни, аурата е с различни нюанси. Тя може да просветлее според нашето желание. И то също е психически импулс. Има го и го няма. В даденото направление значи душата се обогатява непрекъснато. Основният момент са постъпките на дадената същност. Следва, че трябва да бдим зорко за нашите постъпки! Защото мисълта е енергия, която вибрира с определена честота и се разсейва в пространството, а постъпките и действията оставят печат.

   Никой не е така самотен като безбожника. Той тъгува като сирак, изгубил баща си. Тъгува в природата, която за него е един грамаден труп, защото в нея не живее Дух, нито я управлява Разум. Безбожникът тъгува, докато сам се разпадне и стане труп. За този, който живее без Бога, е започнало нищото. Всъщност, той живее в Ада. Ясно е защо. Щом нищото е всичко, човек не знае защо живее, за какво люби, защо страда. Ето, нищото! Ад. Ужас.

"Да не вярваш в Бога е нещастие. Да не можеш да вярваш е болезнен недъг" - Така ни съветва Паскал.

   Знания, знания и много знания са нужни, за да поддържаме високо нивото на нашата духовна интелигентност. Както казва Учителят Беонса Дуно: "Знанието е дреха на Любовта. За любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което живее."

Следва.